Обектът, приеман от археолози като светилище, носи името на древната тракийска крепост Палеокастро. В самата крепост се издигат високи скали, които образуват на върховете си верига от зъбери, обърнати с едната си дълга страна към изток.
Поради това цялата източна дължина на скалистата верига изложена сутрин на лъчите на изгряващото слънце. По всички страни на тази страна са изработени над 150 дискове моделирани в скалите по хребета (т.нар „слънчеви дискове“ са многократно публикувани в научни трудове, посветени на тракийските мегалитни паметници, като техният брой се определя от 140 до над 200 при диаметър на кръговете от 25 до 100 cm.
Някои от дисковете са изпъкнали и стърчат над повърхността на скалата с по 3 – 5 см., други са вдлъбнати на приблизително същият размер в дълбочина. Към края на скалата са моделирани и кръгове, които са означени с ямички в скалата. На места са групирани по два или три, наредени хоризонтално и вертикално. „Слънцата“ са издълбани както във висок, така и в нисък релеф. Могат да се видят и вписани един в друг дискове.
Диаметърът им варира от 0.20 см. до 1 м. Всички дискове издълбани в скалата се огряват от утринното слънце.Какво е приложението на издълбаните дискове остава загадка за археолозите. Освен на Палеокастро, сходни кръгли позитивни и негативни форми са известни при с.Мелница.Интересен е фактът, че навсякъде, където са издълбани камените дискове (по целия гръб на върха) се наблюдават дискове, от които горната част стърчи над земната повърхност, докато долната им част остава в земята.
Това е свидетелство за археолозите, че са дълбани още в много древни времена и са затрупани от естествено повдигане на почвата, тъй като насип или нанос на този връх трудно би се образувал на този връх.На най-високото място на хребета скалите образуват защитна ивица, която е използвана за изграждането на крепост в началото на I хил. пр. Хр. Крепостта е многократно преустройвана и е функционирала и през Средновековието. От нея идва и името „Палеокастро“ (Παλαιόκαστρο) (от гръцкото „Παλαιόσ – Палайос“ – стар, древен, някогашен и „καστρο – кастро(н)“ – крепост), с което е назовано светилището.
